10.08.2008 г., 22:52 ч.

Гълъби 

  Поезия » Друга
760 0 14
 

Гълъби - белите гълъби пак заговориха,

там на двора живеехме заедно - плачеха, спорихме...

А тишината, изгряваща вечер, пронизваше клетките -

бяхме забравили  с тихите гълъби времето и решетките...

 

И си живеехме някак си - съществувайки.

Сутрин в очите ни дращеше - още сънувахме...

После на времето дирята преговаряхме -

за да научим, че времето диша по гарите...

 

За да научим, че всъщност времепространството

вече е нашата същност -  вече е наше пиянство.

За да  нахраним  любов  с тези гълъби бели -

или се събудим и си признаем, че сме полудели...

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??