Aug 10, 2008, 10:52 PM

Гълъби 

  Poetry » Other
728 0 14
 

Гълъби - белите гълъби пак заговориха,

там на двора живеехме заедно - плачеха, спорихме...

А тишината, изгряваща вечер, пронизваше клетките -

бяхме забравили  с тихите гълъби времето и решетките...

 

И си живеехме някак си - съществувайки.

Сутрин в очите ни дращеше - още сънувахме...

После на времето дирята преговаряхме -

за да научим, че времето диша по гарите...

 

За да научим, че всъщност времепространството

вече е нашата същност -  вече е наше пиянство.

За да  нахраним  любов  с тези гълъби бели -

или се събудим и си признаем, че сме полудели...

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??