Гълъби

Poetry » Other

941 0 14

Гълъби - белите гълъби пак заговориха,

там на двора живеехме заедно - плачеха, спорихме...

А тишината, изгряваща вечер, пронизваше клетките -

бяхме забравили с тихите гълъби времето и решетките...

И си живеехме някак си - съществувайки.

Сутрин в очите ни дращеше - още сънувахме...

После на времето дирята преговаряхме -

за да научим, че времето диша по гарите...

За да научим, че всъщност времепространството

вече е нашата същност - вече е наше пиянство.

За да нахраним любов с тези гълъби бели -

или се събудим и си признаем, че сме полудели...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765 (Ани Монева)

Учим се и още ще се учим, но...
"Усмихни се,
по перваза на прозореца
се любят гълъби.
Усмихни се,
да не ги прогониш.
И когато си заминт,
пак се усмихни.
Просто се опитай
със усмивка
да дочакаш
и да се докоснеш
до тъгата на нощта."

п.п това е част от мой много, много стар стих...

2009-11-02T20:46:03+02:00
rogatia (Богдан Григоров)

Б.И.Р.И! Браво...Интересно...Рефлексно...Идеално!

2009-02-25T13:35:29+02:00
Албиция (Йорданка Гецова)

И тези гълъби ще си ги препрочитам.
Пишеш красиво.

2008-08-24T16:44:34+03:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Хубав стих!

2008-08-13T19:08:50+03:00
smile1 (Валка)

Поздрав за това!!!!

2008-08-13T02:26:12+03:00