9 ene 2010, 21:27

Гълъбов копнеж

  Poesía
579 0 3

Сърцето ми пресилено пулсира,
ще хвръкне и ще отлети...
И всичко тъжно в мен умира,
когато с поглед ме докоснеш ти...

Това отляво е треперещ гълъб,
посипан с бляскави стремежи и туптеж,
а потопен във него е изригващ кораб,
снабден със лавата на нечовешкия копнеж...

Крилете ти са бледолики господари,
заразна болест за отслабналата ми имунност,
кръвта ми плаче, като бисерни капчуци за подарък,
способен да слепи дъха ми с твоята безумност...

И гълъбовите очи във мене срамежливо трепкат,
тъй както есенна роса рисува във копа сено,
а птичите ми пориви щастливо слово шепнат,
спасени от магическото ти и пухкаво длето...

Това отляво е излитаща мечта на птица,
готова да се поразходи из света ти нежен...
Ах, сън невероятен с чудна колесница...
Бъди мираж за мен, но искам да си безпогрешен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...