Гълъбов копнеж
Сърцето ми пресилено пулсира,
ще хвръкне и ще отлети...
И всичко тъжно в мен умира,
когато с поглед ме докоснеш ти...
Това отляво е треперещ гълъб,
посипан с бляскави стремежи и туптеж,
а потопен във него е изригващ кораб,
снабден със лавата на нечовешкия копнеж...
Крилете ти са бледолики господари,
заразна болест за отслабналата ми имунност,
кръвта ми плаче, като бисерни капчуци за подарък,
способен да слепи дъха ми с твоята безумност...
И гълъбовите очи във мене срамежливо трепкат,
тъй както есенна роса рисува във копа сено,
а птичите ми пориви щастливо слово шепнат,
спасени от магическото ти и пухкаво длето...
Това отляво е излитаща мечта на птица,
готова да се поразходи из света ти нежен...
Ах, сън невероятен с чудна колесница...
Бъди мираж за мен, но искам да си безпогрешен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Гълъбова Все права защищены
Благодаря ви на всички от сърце!
