9.01.2010 г., 21:27

Гълъбов копнеж

575 0 3

Сърцето ми пресилено пулсира,
ще хвръкне и ще отлети...
И всичко тъжно в мен умира,
когато с поглед ме докоснеш ти...

Това отляво е треперещ гълъб,
посипан с бляскави стремежи и туптеж,
а потопен във него е изригващ кораб,
снабден със лавата на нечовешкия копнеж...

Крилете ти са бледолики господари,
заразна болест за отслабналата ми имунност,
кръвта ми плаче, като бисерни капчуци за подарък,
способен да слепи дъха ми с твоята безумност...

И гълъбовите очи във мене срамежливо трепкат,
тъй както есенна роса рисува във копа сено,
а птичите ми пориви щастливо слово шепнат,
спасени от магическото ти и пухкаво длето...

Това отляво е излитаща мечта на птица,
готова да се поразходи из света ти нежен...
Ах, сън невероятен с чудна колесница...
Бъди мираж за мен, но искам да си безпогрешен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...