9.01.2010 г., 21:27

Гълъбов копнеж

570 0 3

Сърцето ми пресилено пулсира,
ще хвръкне и ще отлети...
И всичко тъжно в мен умира,
когато с поглед ме докоснеш ти...

Това отляво е треперещ гълъб,
посипан с бляскави стремежи и туптеж,
а потопен във него е изригващ кораб,
снабден със лавата на нечовешкия копнеж...

Крилете ти са бледолики господари,
заразна болест за отслабналата ми имунност,
кръвта ми плаче, като бисерни капчуци за подарък,
способен да слепи дъха ми с твоята безумност...

И гълъбовите очи във мене срамежливо трепкат,
тъй както есенна роса рисува във копа сено,
а птичите ми пориви щастливо слово шепнат,
спасени от магическото ти и пухкаво длето...

Това отляво е излитаща мечта на птица,
готова да се поразходи из света ти нежен...
Ах, сън невероятен с чудна колесница...
Бъди мираж за мен, но искам да си безпогрешен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...