Тази сутрин съм странно трамвайно-самотен, любима!
Силуетът на облак танцува с деня над пиацата.
Всеки спомен тежи. Но усещам, че още те има —
и по релси, по жици, в телцата върху им накацали...
Отвори си очите, любима — цитирам ти Яворов!
И макар че изричам понякога думите слято,
бих останал до теб и докрай бих се влюбил навярно
в раменете ти, сбрали уюта на Витоша лятос.
Разпери си ръцете — рисувам ти цветно хвърчило.
С тази рокля на гълъби днес на дете ми приличаш!
Твоят свят отесня — полетѝ, подскочи безпричинно
и юмрук стовари върху тихото земно привличане! ...