12 dic 2014, 21:28

Гърба ми

  Poesía
1.2K 0 3

Понякога, случва се, да се окажа в дивото, да се окажа, разговор да водя със хиени,
понякога, случва се, да нямам какво да кажа, стават отегчени,
тогава тръгват, в посока друга, да се хилят, настървени,
понякога, случва се, да понеча прозявка да направя,
и айде- те мигновено да се появат строени,
строени като в армията, като военни.
Като войничета, жадуващи за, от мен, медали, прииждат те, да слушат, устремени,
понякога, случва се, да се поизмъчат със смеха си,
винаги, обаче, случва се, да се наложи да им пускам кучетата, мои, верни,
до преди това,спокойни, мирни, укротени,
никога, случва се, да оставя мойте, с вирнала глава, обезчестени.
Не. Не мога, няма да ги оставя тез хиени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много точен текст и като вътрешно изживяване и като предаване на преживяното. За мен този текст е ценен и в личен план, защото група хиени настървено ме преследват. Сега разбирам, че съм пропуснал да се обградя с кучета, за да се предпазя от тях. Но как да се опазим от хиените-мисли? Предполагам, че и те са сред визираните.
    Все пак - и сам Рицарят е Рицар!
    Ще преборим хиените, Стефане!
    И тези в нас и тези извън нас.
    Виждам, че някои хиени в сайта са писали ниска оценка на този текст. Той заслужава обаче, най-висока и аз я давам. Радвам се също, че и Северина е усетила, че текстът е силен.
    Тя има усет и вкус за поетичното и стойностното.

    Поздравление и нови успехи!
  • интересно...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...