Гърба ми
Понякога, случва се, да се окажа в дивото, да се окажа, разговор да водя със хиени,
понякога, случва се, да нямам какво да кажа, стават отегчени,
тогава тръгват, в посока друга, да се хилят, настървени,
понякога, случва се, да понеча прозявка да направя,
и айде- те мигновено да се появат строени,
строени като в армията, като военни.
Като войничета, жадуващи за, от мен, медали, прииждат те, да слушат, устремени,
понякога, случва се, да се поизмъчат със смеха си,
винаги, обаче, случва се, да се наложи да им пускам кучетата, мои, верни,
до преди това,спокойни, мирни, укротени,
никога, случва се, да оставя мойте, с вирнала глава, обезчестени.
Не. Не мога, няма да ги оставя тез хиени.
© Стефко All rights reserved.
