espada (Стефко)
9 31
12.12.2014 г., 21:28 ч.

Гърба ми 

  Поезия
715 0 3

Понякога, случва се, да се окажа в дивото, да се окажа, разговор да водя със хиени,
понякога, случва се, да нямам какво да кажа, стават отегчени,
тогава тръгват, в посока друга, да се хилят, настървени,
понякога, случва се, да понеча прозявка да направя,
и айде- те мигновено да се появат строени,
строени като в армията, като военни.
Като войничета, жадуващи за, от мен, медали, прииждат те, да слушат, устремени,
понякога, случва се, да се поизмъчат със смеха си,
винаги, обаче, случва се, да се наложи да им пускам кучетата, мои, верни,
до преди това,спокойни, мирни, укротени,
никога, случва се, да оставя мойте, с вирнала глава, обезчестени.
Не. Не мога, няма да ги оставя тез хиени.

© Стефко Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много точен текст и като вътрешно изживяване и като предаване на преживяното. За мен този текст е ценен и в личен план, защото група хиени настървено ме преследват. Сега разбирам, че съм пропуснал да се обградя с кучета, за да се предпазя от тях. Но как да се опазим от хиените-мисли? Предполагам, че и те са сред визираните.
    Все пак - и сам Рицарят е Рицар!
    Ще преборим хиените, Стефане!
    И тези в нас и тези извън нас.
    Виждам, че някои хиени в сайта са писали ниска оценка на този текст. Той заслужава обаче, най-висока и аз я давам. Радвам се също, че и Северина е усетила, че текстът е силен.
    Тя има усет и вкус за поетичното и стойностното.

    Поздравление и нови успехи!
  • интересно...
Предложения
: ??:??