8 sept 2007, 21:08

Гърч

  Poesía
1K 0 18
 

Докосвам кожата ти с поглед,

попадам в непознато място

и ме обгръща аромата му

с неясно чувство за опасност...


Долита тайнствена мелодия

и с непознато съвършенство

ме подчинява и ме води

на странно пътешествие...


Изпитвам страх! В неясни трепети

луната крие свойто тяло.

Нощта докосва ме с ръцете ти,

а аз крещя, кървя и бягам.


И като звяр, ранен в гърдите,

озъртам се и търся място,

където да склопя очите си

и да потъна във пространството.


Избухва кръв! Отново бликаща

от дълбините на сърцето ми?!...

Луната гърчи се, умираща!...

Нощта убива ме с ръцете ти!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...