8 sept 2007, 21:08

Гърч 

  Poesía
879 0 18
 

Докосвам кожата ти с поглед,

попадам в непознато място

и ме обгръща аромата му

с неясно чувство за опасност...


Долита тайнствена мелодия

и с непознато съвършенство

ме подчинява и ме води

на странно пътешествие...


Изпитвам страх! В неясни трепети

луната крие свойто тяло.

Нощта докосва ме с ръцете ти,

а аз крещя, кървя и бягам.


И като звяр, ранен в гърдите,

озъртам се и търся място,

където да склопя очите си

и да потъна във пространството.


Избухва кръв! Отново бликаща

от дълбините на сърцето ми?!...

Луната гърчи се, умираща!...

Нощта убива ме с ръцете ти!...

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??