8 sept 2007, 21:08

Гърч

  Poesía
1K 0 18
 

Докосвам кожата ти с поглед,

попадам в непознато място

и ме обгръща аромата му

с неясно чувство за опасност...


Долита тайнствена мелодия

и с непознато съвършенство

ме подчинява и ме води

на странно пътешествие...


Изпитвам страх! В неясни трепети

луната крие свойто тяло.

Нощта докосва ме с ръцете ти,

а аз крещя, кървя и бягам.


И като звяр, ранен в гърдите,

озъртам се и търся място,

където да склопя очите си

и да потъна във пространството.


Избухва кръв! Отново бликаща

от дълбините на сърцето ми?!...

Луната гърчи се, умираща!...

Нощта убива ме с ръцете ти!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...