Sep 8, 2007, 9:08 PM

Гърч

  Poetry
1K 0 18
 

Докосвам кожата ти с поглед,

попадам в непознато място

и ме обгръща аромата му

с неясно чувство за опасност...


Долита тайнствена мелодия

и с непознато съвършенство

ме подчинява и ме води

на странно пътешествие...


Изпитвам страх! В неясни трепети

луната крие свойто тяло.

Нощта докосва ме с ръцете ти,

а аз крещя, кървя и бягам.


И като звяр, ранен в гърдите,

озъртам се и търся място,

където да склопя очите си

и да потъна във пространството.


Избухва кръв! Отново бликаща

от дълбините на сърцето ми?!...

Луната гърчи се, умираща!...

Нощта убива ме с ръцете ти!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети Пеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...