Sep 8, 2007, 9:08 PM

Гърч

  Poetry
1K 0 18
 

Докосвам кожата ти с поглед,

попадам в непознато място

и ме обгръща аромата му

с неясно чувство за опасност...


Долита тайнствена мелодия

и с непознато съвършенство

ме подчинява и ме води

на странно пътешествие...


Изпитвам страх! В неясни трепети

луната крие свойто тяло.

Нощта докосва ме с ръцете ти,

а аз крещя, кървя и бягам.


И като звяр, ранен в гърдите,

озъртам се и търся място,

където да склопя очите си

и да потъна във пространството.


Избухва кръв! Отново бликаща

от дълбините на сърцето ми?!...

Луната гърчи се, умираща!...

Нощта убива ме с ръцете ти!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети Пеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...