Гърч
Докосвам кожата ти с поглед,
попадам в непознато място
и ме обгръща аромата му
с неясно чувство за опасност...
Долита тайнствена мелодия
и с непознато съвършенство
ме подчинява и ме води
на странно пътешествие...
Изпитвам страх! В неясни трепети
луната крие свойто тяло.
Нощта докосва ме с ръцете ти,
а аз крещя, кървя и бягам.
И като звяр, ранен в гърдите,
озъртам се и търся място,
където да склопя очите си
и да потъна във пространството.
Избухва кръв! Отново бликаща
от дълбините на сърцето ми?!...
Луната гърчи се, умираща!...
Нощта убива ме с ръцете ти!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвети Пеева Все права защищены
