22 may 2018, 9:34

Гюргя

  Poesía
461 1 4

Под ябълката стояло едно малко момиче, с бяла копринена риза облечено. Зуницата му — жива жълта змия с черни точки на гърба. На раменете му-малки сребърни крила, босо.

         Ангел Каралийчев "Крали Марко суче самодивско мляко"

 

Преди да дойде вечерта,

хълмистата земя притихва

като уплашена кошута.

Нахлува бледа светлина

и дълго над света се лута.

Небето скръбно се усмихва

и тежко над горите пада,

поляга над листата сухи,

мъгляви облаци протяга.

Децата гонят се по двора,

в зелената вода белеят гъски.

Врабци по брястовете спорят,

прелитат над стрехите дръзко.

Щом завали, асфалтът хлъзгав

облича кожа на акула,

стъклата плачат с кóси сълзи,

а жиците скорци сънуват.

Преди да дойде вечерта, разкривам

заветната си същност скрита

и в дрехите на бяла самодива

свободна из горите скитам.

 

29.09.1995

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гюргя Самодива е посестримата на Крали Марко, прилича ми на описаната от мен лирическа. Може несъзнателно да съм била повлияна от образа й, Ангел Каралийчев е един от любимите ми писатели. Понеже все се страхувам да не се окаже, че съм подражавала на някого, пък и пасва на цикъла, реших да сменя заглавието. Не мисля, че съм сгрешила.
  • Просто го "видях", така си го написала. Само по себе си, заглавието не ми говори нищо, но в цикъл, може би.
  • Благодаря, Надя, писано е преди много години в автобуса на път за София. Заваля и от движението дъждът оставяше коси следи по стъклата. Описах това, което видях край пътя. Заглавието беше друго, но ми се стори подходящо за цикъла " Всички жени на света".
  • Много образно, Мария!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....