Гюргя
Под ябълката стояло едно малко момиче, с бяла копринена риза облечено. Зуницата му — жива жълта змия с черни точки на гърба. На раменете му-малки сребърни крила, босо.
Ангел Каралийчев "Крали Марко суче самодивско мляко"
Преди да дойде вечерта,
хълмистата земя притихва
като уплашена кошута.
Нахлува бледа светлина
и дълго над света се лута.
Небето скръбно се усмихва
и тежко над горите пада,
поляга над листата сухи,
мъгляви облаци протяга.
Децата гонят се по двора,
в зелената вода белеят гъски.
Врабци по брястовете спорят,
прелитат над стрехите дръзко.
Щом завали, асфалтът хлъзгав
облича кожа на акула,
стъклата плачат с кóси сълзи,
а жиците скорци сънуват.
Преди да дойде вечерта, разкривам
заветната си същност скрита
и в дрехите на бяла самодива
свободна из горите скитам.
29.09.1995
© Мария Димитрова All rights reserved.
