Х Х Х

30 ago 2007, 18:12

Poesía

586 0 4

Прибързано и неразумно хлопнах

златните врати на лятото.

Безмилостно запратих
дребните мечти във тъмното.

Кога ще съмне, ах, кога ще съмне?

Чух как вятърът

избяга с мислите ми, без дори да се препъне.

Навън изкука нощна кукувица,

не успях да преброя

годините, предречени ми във очакване.

Настъпи времето на тъжните перони,

край които прелитат, без да спират,
есенните влакове.

Събрала в пътната си чанта миналите делници,
на ъгъла на времето, изнемощяла,
спрях да си почина.

Помахах вяло на минаващата покрай мен
любов-безделница,

но недостъпна се изтърколи

в изисканата лимузина.

И ето - толкова години чакам утрото

обличам рокли в ярък цвят,

дано ме види и остане за минута...

А някъде далеч, на хоризонта в дъното,

намига ми смъртта,

в обувките на утрото обута.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

jantreya (Валентина Шейтанова)

2007-09-17T22:00:09+03:00

Колкото повече чета,толкова повече настръхвам от удоволствие!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-08-31T11:48:24+03:00

Цона, прекрасна, много ме вълнуват красивите ти стихове. С обич.
тюркоаз (Мариола Томова)

2007-08-30T21:49:07+03:00

Смисъл, смисъл, смисъл - защо ли го има !?
Поздрав за чудесния стих!!!
Довереница (Дочка Василева)

2007-08-30T20:19:49+03:00

"А някъде далеч, на хоризонта в дъното,

намига ми смъртта,

в обувките на утрото обута." Нямам думи! Прекрасен стих!