Х Х Х
Прибързано и неразумно хлопнах
златните врати на лятото.
Безмилостно запратих
дребните мечти във тъмното.
Кога ще съмне, ах, кога ще съмне?
Чух как вятърът
избяга с мислите ми, без дори да се препъне.
Навън изкука нощна кукувица,
не успях да преброя
годините, предречени ми във очакване.
Настъпи времето на тъжните перони,
край които прелитат, без да спират,
есенните влакове.
Събрала в пътната си чанта миналите делници,
на ъгъла на времето, изнемощяла,
спрях да си почина.
Помахах вяло на минаващата покрай мен
любов-безделница,
но недостъпна се изтърколи
в изисканата лимузина.
И ето - толкова години чакам утрото
обличам рокли в ярък цвят,
дано ме види и остане за минута...
А някъде далеч, на хоризонта в дъното,
намига ми смъртта,
в обувките на утрото обута.
© Цонка Людмилова All rights reserved.
