Хах ...

Спомени – море,
душата ми е кей
с пристан за небе,
а там пробойна зей...

нямам лодка
вълните да преборя,
с глътка водка
на Посейдон се моля:

"Набирам веч' кураж,
позволи ми да поплувам,
нужен ми е само такелаж
и сирените да чувам ..."

Пристъпвам до колене,
но спомените парят,
нима пробойната е в мене –
вътре сирени ме изгарят...