Хах ...
Спомени – море,
душата ми е кей
с пристан за небе,
а там пробойна зей...
нямам лодка
вълните да преборя,
с глътка водка
на Посейдон се моля:
"Набирам веч' кураж,
позволи ми да поплувам,
нужен ми е само такелаж
и сирените да чувам ..."
Пристъпвам до колене,
но спомените парят,
нима пробойната е в мене –
вътре сирени ме изгарят...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Василев Todos los derechos reservados
