Спомени – море,
душата ми е кей
с пристан за небе,
а там пробойна зей...
нямам лодка
вълните да преборя,
с глътка водка
на Посейдон се моля:
"Набирам веч' кураж,
позволи ми да поплувам,
нужен ми е само такелаж
и сирените да чувам ..."
Пристъпвам до колене,
но спомените парят,
нима пробойната е в мене –
вътре сирени ме изгарят...
© Валентин Василев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
