Спомени – море,
душата ми е кей
с пристан за небе,
а там пробойна зей...
нямам лодка
вълните да преборя,
с глътка водка
на Посейдон се моля:
"Набирам веч' кураж,
позволи ми да поплувам,
нужен ми е само такелаж
и сирените да чувам ..."
Пристъпвам до колене,
но спомените парят,
нима пробойната е в мене –
вътре сирени ме изгарят...
© Валентин Василев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
