Хайде разкажи ми, говори или пиши!
Болките си, скрити рани, изплачи!
Не в нозете ми, а до моите гърди
да се излеят като миро твоите сълзи.
Склонил глава на крехкото ми рамо,
разказвай аз ще слушам без въпроси.
Ще милвам с длан лицето, ще бърша само
с целувка тъжните ти, плачещи очи.
Ала с глава до моята гръд-издайница,
ще чуеш ударите на сърцето влюбено,
което лудо трополи, същинска конница,
слушайки твоето сърце изстрадало. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse