Хайде разкажи ми, говори или пиши!
Болките си, скрити рани, изплачи!
Не в нозете ми, а до моите гърди
да се излеят като миро твоите сълзи.
Склонил глава на крехкото ми рамо,
разказвай аз ще слушам без въпроси.
Ще милвам с длан лицето, ще бърша само
с целувка тъжните ти, плачещи очи.
Ала с глава до моята гръд-издайница,
ще чуеш ударите на сърцето влюбено,
което лудо трополи, същинска конница,
слушайки твоето сърце изстрадало. ...