Хайде разкажи ми, говори...
Хайде разкажи ми, говори или пиши!
Болките си, скрити рани, изплачи!
Не в нозете ми, а до моите гърди
да се излеят като миро твоите сълзи.
Склонил глава на крехкото ми рамо,
разказвай аз ще слушам без въпроси.
Ще милвам с длан лицето, ще бърша само
с целувка тъжните ти, плачещи очи.
Ала с глава до моята гръд-издайница,
ще чуеш ударите на сърцето влюбено,
което лудо трополи, същинска конница,
слушайки твоето сърце изстрадало.
Ще се изливат моите сълзи на улеи.
За теб ще бъдат твоето причастие
потекли по лицето ти на ручеи
със твоята болка в съпричастие.
Не се страхувай да ми кажеш,
че тъжен и сломен си, наранен
от делниците сиви... че желаеш
денят ти тих да бъде и спокоен!
Във върволицата от дни, подгонени
като сърни в житейските гонидби,
сълзите с болката на куп изплакали
да бъдем пречистени от скърби!
Болките си, скрити рани, изплачи!
Не в нозете ми, а до моите гърди
да се излеят като миро твоите сълзи.
Склонил глава на крехкото ми рамо,
разказвай аз ще слушам без въпроси.
Ще милвам с длан лицето, ще бърша само
с целувка тъжните ти, плачещи очи.
Ала с глава до моята гръд-издайница,
ще чуеш ударите на сърцето влюбено,
което лудо трополи, същинска конница,
слушайки твоето сърце изстрадало.
Ще се изливат моите сълзи на улеи.
За теб ще бъдат твоето причастие
потекли по лицето ти на ручеи
със твоята болка в съпричастие.
Не се страхувай да ми кажеш,
че тъжен и сломен си, наранен
от делниците сиви... че желаеш
денят ти тих да бъде и спокоен!
Във върволицата от дни, подгонени
като сърни в житейските гонидби,
сълзите с болката на куп изплакали
да бъдем пречистени от скърби!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
