25 abr 2007, 14:45

Хайку - Широко Надушата 02

  Poesía
843 0 2
 

10 миниатюри хайку и 1 танка


Никой не роши
тъй косите ти нощем,
както аз правя...


***


В утрото нежно
как лице ти заспало

огряват лъчи...


***


Красиви думи

не мога да изричам,

но теб обичам...


***


Звън, излизам вън.

Писмо от мойта мила

носи пощальон!...


***


Черни облаци

в полето вятър носи

градушка иде!...


***


Фрак, папийонка,
обувки крокодилски
в трамвай седмица....


***


На всяка манджа
ти ставаш мерудия,
горчи обаче...


***


Среднощен експрес
към морето се носи,
изгрева търси...


***


С умора спирам
край кладенче вековно,
вода отпивам....


***


Мазе, мрак, влага,

захвърлена спринцовка,

човек умира....


***


Нощ, айсберг, сблъсък.

Водата трюма пълни

и всички бягат,

но лодките не стигат!
А музиката свири...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пер Перикон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...