5 feb 2021, 9:48

Хаос с илюзия за поетичност

635 2 19

Влаковата композиция не чака

спомените от загубен бряг.

Лебеди под ирисова стряха

чакат вятър с мирис на довиждане,

докато в запушен коридор

се надбягват мигове-илюзии.

 

Някой си ядоса хоризонта

гонейки го, но обърнат с гръб.

И премина той във вертикалност

побираща се в детски шепи

на едно измислено хлапе.

      *****

Лебедите влака не дочакаха,

вятърът пък сее перушина

и оплаква хоризонта тъжно

око на някакво несбъднато момче...

 

13.11.2018.

 

Георги Каменов

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много точно си хванал нишката, Ничка - при мен може 1 стих на няколкостотин е такъв, без смисъл. А този, колкото и шашаригаво да звучи, има даже повече от един такъв...
    Благодаря ти.
  • Този стих наистина е хаос, но пък се преплитат минало-настояще!
    Мечти-реалност, очаквания-резултат и всущност този влак на миналото е онзи коловоз на бъдещето!
    Поздрави, Гош!
    Пиши със сърцето си, а то е онзи импулс на ситолно-диастолно усещане!
  • Не съм те намразил, Ивайло.
    За това бъди спокоен.
    Благодаря ти за пожеланията.
  • Щураче, аз съм в числото на другите и вече си казах мнението.
    Тъй като съм лабилен в момента повече в този диалог не мисля да участвам, а и не виждам сми дори и да бях на 100% в кондиция 😋
    Чао от мен 😊
  • Оставям на другите да преценят, дали само аз мисля така.

    Мислителю, това е защото пропускаш изреченията в края. Пък дали тези пропуски те определят, като не мислещ, не знам. Ти си прецени.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...