5 feb 2021, 9:48

Хаос с илюзия за поетичност

639 2 19

Влаковата композиция не чака

спомените от загубен бряг.

Лебеди под ирисова стряха

чакат вятър с мирис на довиждане,

докато в запушен коридор

се надбягват мигове-илюзии.

 

Някой си ядоса хоризонта

гонейки го, но обърнат с гръб.

И премина той във вертикалност

побираща се в детски шепи

на едно измислено хлапе.

      *****

Лебедите влака не дочакаха,

вятърът пък сее перушина

и оплаква хоризонта тъжно

око на някакво несбъднато момче...

 

13.11.2018.

 

Георги Каменов

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много точно си хванал нишката, Ничка - при мен може 1 стих на няколкостотин е такъв, без смисъл. А този, колкото и шашаригаво да звучи, има даже повече от един такъв...
    Благодаря ти.
  • Този стих наистина е хаос, но пък се преплитат минало-настояще!
    Мечти-реалност, очаквания-резултат и всущност този влак на миналото е онзи коловоз на бъдещето!
    Поздрави, Гош!
    Пиши със сърцето си, а то е онзи импулс на ситолно-диастолно усещане!
  • Не съм те намразил, Ивайло.
    За това бъди спокоен.
    Благодаря ти за пожеланията.
  • Щураче, аз съм в числото на другите и вече си казах мнението.
    Тъй като съм лабилен в момента повече в този диалог не мисля да участвам, а и не виждам сми дори и да бях на 100% в кондиция 😋
    Чао от мен 😊
  • Оставям на другите да преценят, дали само аз мисля така.

    Мислителю, това е защото пропускаш изреченията в края. Пък дали тези пропуски те определят, като не мислещ, не знам. Ти си прецени.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...