Feb 5, 2021, 9:48 AM
Хаос с илюзия за поетичност
Влаковата композиция не чака
спомените от загубен бряг.
Лебеди под ирисова стряха
чакат вятър с мирис на довиждане,
докато в запушен коридор
се надбягват мигове-илюзии.
Някой си ядоса хоризонта
гонейки го, но обърнат с гръб.
И премина той във вертикалност
побираща се в детски шепи
на едно измислено хлапе.
*****
Лебедите влака не дочакаха,
вятърът пък сее перушина
и оплаква хоризонта тъжно
око на някакво несбъднато момче...
13.11.2018.
Георги Каменов
© Георги Каменов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Този стих наистина е хаос, но пък се преплитат минало-настояще!
Мечти-реалност, очаквания-резултат и всущност този влак на миналото е онзи коловоз на бъдещето!
Поздрави, Гош!
Пиши със сърцето си, а то е онзи импулс на ситолно-диастолно усещане! -
Не съм те намразил, Ивайло.
За това бъди спокоен.
Благодаря ти за пожеланията. -
Щураче, аз съм в числото на другите и вече си казах мнението.
Тъй като съм лабилен в момента повече в този диалог не мисля да участвам, а и не виждам сми дори и да бях на 100% в кондиция 😋
Чао от мен 😊 -
Оставям на другите да преценят, дали само аз мисля така.
Мислителю, това е защото пропускаш изреченията в края. Пък дали тези пропуски те определят, като не мислещ, не знам. Ти си прецени. -
И аз не обичам да съм в калъп/матрица/формат, адаш - тази неадекватност си я харесвам. Не ми харесва това, че в момента не мога да мисля обаче 😊
Дарина, хаосът е в началото, а май, и в края на всичко...
Доколкото за коментарите му, явно съм немислещ, защото логиката в поредни му такива не ми я улавят сетивата 😋
Благодаря с усмивка и на двамата 😊😋😊
Дени, писали сме едновременно 😊
Ми, всеки си гледа от камбанарията, но е грешно, когато реши, че това, което вижда от своята, е единствената панорама и гледна точка 😊 -
Щураче, всеки мислещ, по твоя начин човек, мисля, че е по-правилно.
-
Това си е чист Хаос отвсякъде
Приемам го като експеримент, но и той само доказва, че от хаос не може да се самополучи нещо смислено, дори стих, камо ли вселена, като нашата.
Колкото до коментарите на Ив... , всеки мислещ би видял, че няма никакво противоречие в тях. -
Адаш, ама ти сега неадекватен ли си? Малей, аз мислех, че баш сега си адекватен - почти като мен. Значи има бая да ме гониш, ако изобщо ме застигнеш по неадекватност.
Подчертавам - адекватността е успешно вкарване в калъп /не онова с червената точка/. Форматиране.
Пък аз се радвам, че преливам или недоливам във формата. И даже се разплисквам. Тук.
П.П. ФормАта, не фОрмата. -
Пепи, такива мисли и на мен ми минават 😋
Завет, то аз и такава зависимост имам 😂😋😂
Дени, тези негови противоречия и аз съм ги забелязал. Но всъщност му се извинявам, и мисля, съм го казал добре, не за това, което му казвам, а за начина по който го правя. Има едни две, три думички, които и в разговорния ми речник не присъстват, да не говорим за този ми, на подобни места...
Благодаря ви и на тримата 😊 -
На първо място се извинявам на Георги, че коментирам тук по повод Ив, но прочетох коментарите и не издържах. Вижте сега това противоречие.
Ив... на мое стихо.
"Аз пък не съм съгласен с, Георги, че трябва да ти се казва, когато зациклиш и пишеш едни и същи неща, и дори едни същи глупости. Това трябва да бъде осмислено от самия автор. "
Ив под друго мое:
"Затова ти казах, че ме е яд, защото с този стих ти имаше реален шанс да смениш стереотипа на героинята и почти го направи" (е нали до преди 2 стихотвения не трябваше да сменям?!)
Стих на Георги:
"Ето такива неща ми липсват в този сайт. Авторите да счупват стереотипите си, а не само да ми по хиляди начини едни и същи плоски сюжети.
Аз пък не разбирам на Ив критиката, хем така хем иначе. То не че не трябва да казваш това, което мислиш, ама дали пък не е добре да знаеш какво мислиш.
Единият път "Пиши си както ти харесва, защото АЗ казвам че така е правилно и добре се получава" и другия път "Е до кога ще пишеш едно и също?" -
Когато ми беше най-зле, отказвайки цигарите, си казвах Това заради един никотин, представям си на наркозависимите какво ми е" и ми олекваше
Има и по-зле. -
Пепи, много истини има в думите ти!
Иринче, съгласен - просто съм сринат психически в момента - в процес съм на спиране на цигарите и съзнавам, че прекалих с думите си спрямо него.
Благодаря, момичета 🌹🌹🌹
Ивайло, това, че в момента съм неадекватен, не ме извинява, че бях толкова груб спрямо теб. Казаното можех да го поднеса много по-дипломатично и човешки!
Извинявам се за използвания език, които не е много подходящ за подобно място. И ми е виновно много!
Винаги съм бил против цинизмите, а тук просто превъртях. Още веднъж повтарям, че не търся извинение в моментното си състояние - нито ти, нито някой друг ми е виновен, че пуша от над 30 години и сега съм решил да скъсам с този порок, но едновременно с това показвам лице, което ми е чуждо!
Надявам се, Ивайло, да бъда извинен от теб. -
Гош, не се ядосвай. Иво има право и ти имаш право. Но първо да вдигне пръстче този, който не си го е помислял никога това, което той казва. Аз, признавам си, милиарди пъти. Има и другият момент. Че съм виждала Иво да коментира неща, за които пет пари не бих дала, теб също, а също и хора, чието мнение ценя, докато в същия този момент аз съм харесала нещо, за което другите не дават пукната пара. Та, в този ред на мисли, нещата са относителни. Е, някои прекалено, но това е другата част от разговора.
Нека авторите проявят снизходителност и простят на тези, които казват на глас това, което всички си мислим. -
Светът се е зародил в хаос, но от реда. Редът в хаоса дава хармонията и пълнотата, от която имаме нужда, за да продължаваме. Илюзията само залъгва глада за известно време, но не храни.
Поздравления за опита. -
Не обида към мен, вече побеснявам, а обида към авторите в сайта, като цяло!!!
Моля те, спри да спамиш - знам ти навика да дрискаш по 100 коментара на творба, тук не си добре приет със словоблудствията си.
Надявам се повече да не те срещна в тези коментари!
Чак от мен! -
Благодаря, Скитнице, адаш, от сърце.
Ивайло, твоят коментар все едно не съм го прочел - изпълнен е с обидно съдържание. Не е лошо да се извиниш заради него - за това, казаното в последния ред най-вече.
Но няма да го направиш! -
Шантаво като светът на младостта. Поне както си го спомням - в моята античност.
-
Истински хаос, Георги! Но в него е закодирано търсенето и усещането за безкрайна обреченост! В един момент се оплетох и изгубих, но финала ме върна към безисходицата на лирическият!
Хареса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря ти.