Feb 5, 2021, 9:48 AM

Хаос с илюзия за поетичност

638 2 19

Влаковата композиция не чака

спомените от загубен бряг.

Лебеди под ирисова стряха

чакат вятър с мирис на довиждане,

докато в запушен коридор

се надбягват мигове-илюзии.

 

Някой си ядоса хоризонта

гонейки го, но обърнат с гръб.

И премина той във вертикалност

побираща се в детски шепи

на едно измислено хлапе.

      *****

Лебедите влака не дочакаха,

вятърът пък сее перушина

и оплаква хоризонта тъжно

око на някакво несбъднато момче...

 

13.11.2018.

 

Георги Каменов

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много точно си хванал нишката, Ничка - при мен може 1 стих на няколкостотин е такъв, без смисъл. А този, колкото и шашаригаво да звучи, има даже повече от един такъв...
    Благодаря ти.
  • Този стих наистина е хаос, но пък се преплитат минало-настояще!
    Мечти-реалност, очаквания-резултат и всущност този влак на миналото е онзи коловоз на бъдещето!
    Поздрави, Гош!
    Пиши със сърцето си, а то е онзи импулс на ситолно-диастолно усещане!
  • Не съм те намразил, Ивайло.
    За това бъди спокоен.
    Благодаря ти за пожеланията.
  • Щураче, аз съм в числото на другите и вече си казах мнението.
    Тъй като съм лабилен в момента повече в този диалог не мисля да участвам, а и не виждам сми дори и да бях на 100% в кондиция 😋
    Чао от мен 😊
  • Оставям на другите да преценят, дали само аз мисля така.

    Мислителю, това е защото пропускаш изреченията в края. Пък дали тези пропуски те определят, като не мислещ, не знам. Ти си прецени.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...