Хаос с илюзия за поетичност

Поэзия » Философская, Другая

636 2 19

Влаковата композиция не чака

спомените от загубен бряг.

Лебеди под ирисова стряха

чакат вятър с мирис на довиждане,

докато в запушен коридор

се надбягват мигове-илюзии.

Някой си ядоса хоризонта

гонейки го, но обърнат с гръб.

И премина той във вертикалност

побираща се в детски шепи

на едно измислено хлапе.

*****

Лебедите влака не дочакаха,

вятърът пък сее перушина

и оплаква хоризонта тъжно

око на някакво несбъднато момче...

13.11.2018.

Георги Каменов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mislitel (Георги Каменов)

Много точно си хванал нишката, Ничка - при мен може 1 стих на няколкостотин е такъв, без смисъл. А този, колкото и шашаригаво да звучи, има даже повече от един такъв...
Благодаря ти.

2021-02-06T16:33:08+02:00
Niki_art (Николай Василев)

Този стих наистина е хаос, но пък се преплитат минало-настояще!
Мечти-реалност, очаквания-резултат и всущност този влак на миналото е онзи коловоз на бъдещето!
Поздрави, Гош!
Пиши със сърцето си, а то е онзи импулс на ситолно-диастолно усещане!

2021-02-06T15:33:45+02:00
mislitel (Георги Каменов)

Не съм те намразил, Ивайло.
За това бъди спокоен.
Благодаря ти за пожеланията.

2021-02-05T18:29:34+02:00
mislitel (Георги Каменов)

Щураче, аз съм в числото на другите и вече си казах мнението.
Тъй като съм лабилен в момента повече в този диалог не мисля да участвам, а и не виждам сми дори и да бях на 100% в кондиция 😋
Чао от мен 😊

2021-02-05T16:15:51+02:00
щураче (любимка)

Оставям на другите да преценят, дали само аз мисля така.

Мислителю, това е защото пропускаш изреченията в края. Пък дали тези пропуски те определят, като не мислещ, не знам. Ти си прецени.

2021-02-05T16:11:25+02:00