5.02.2021 г., 9:48

Хаос с илюзия за поетичност

632 2 19

Влаковата композиция не чака

спомените от загубен бряг.

Лебеди под ирисова стряха

чакат вятър с мирис на довиждане,

докато в запушен коридор

се надбягват мигове-илюзии.

 

Някой си ядоса хоризонта

гонейки го, но обърнат с гръб.

И премина той във вертикалност

побираща се в детски шепи

на едно измислено хлапе.

      *****

Лебедите влака не дочакаха,

вятърът пък сее перушина

и оплаква хоризонта тъжно

око на някакво несбъднато момче...

 

13.11.2018.

 

Георги Каменов

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много точно си хванал нишката, Ничка - при мен може 1 стих на няколкостотин е такъв, без смисъл. А този, колкото и шашаригаво да звучи, има даже повече от един такъв...
    Благодаря ти.
  • Този стих наистина е хаос, но пък се преплитат минало-настояще!
    Мечти-реалност, очаквания-резултат и всущност този влак на миналото е онзи коловоз на бъдещето!
    Поздрави, Гош!
    Пиши със сърцето си, а то е онзи импулс на ситолно-диастолно усещане!
  • Не съм те намразил, Ивайло.
    За това бъди спокоен.
    Благодаря ти за пожеланията.
  • Щураче, аз съм в числото на другите и вече си казах мнението.
    Тъй като съм лабилен в момента повече в този диалог не мисля да участвам, а и не виждам сми дори и да бях на 100% в кондиция 😋
    Чао от мен 😊
  • Оставям на другите да преценят, дали само аз мисля така.

    Мислителю, това е защото пропускаш изреченията в края. Пък дали тези пропуски те определят, като не мислещ, не знам. Ти си прецени.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...