Не ме спъват камъни,
спъват ме само мисли:
Татко е вече пламък,
мама – възел от истини.
Хоризонтът – утопия,
мираж в смъртна умора.
Земята е филантроп –
жадно прегръща хората.
От вчера не нося черно,
разбирам тъгата в жълто.
В петък не съм суеверна.
Страшният ден е четвъртък. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse