17 nov 2007, 13:39

Хаотични размисли

  Poesía
630 0 2

Хаотични размисли

Какво да сътворя не зная, защото днес изпробвам тук

една за мене нова функция, известна сигурно на друг.

Да пиша, всъщност, аз умея, в стандарт - от лявото към  дясно,

опитвам новост - дясно-ляво, но получава се ужасно!

Дотук със мойта нестандартност! Умее ли го някой - моля!

Да сменям хей така посоките? Не искам, а и нямам воля.

За писането става дума, но май за мен е характерно -

не мога някак във живота си на бялото да кажа черно.

Когато лявото е ляво, а дясното си бъде дясно,

тогава има правила и зная, че не е опасно.

Но щом от кривото разбиране на думичката свобода

за никой няма бариери и всеки през просото гази -

тежко на всички ни в България, и нека Господ да ни пази!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Учудена съм , изумена и много впечатлена.
    Различен поглед , но реално истински.
    Хубаво е казано.С много обич за свободата.
  • Много нестандартно стихче си сътворила!6+
    Поздравления, много е хубаво!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...