17 nov 2007, 13:39

Хаотични размисли

  Poesía
637 0 2

Хаотични размисли

Какво да сътворя не зная, защото днес изпробвам тук

една за мене нова функция, известна сигурно на друг.

Да пиша, всъщност, аз умея, в стандарт - от лявото към  дясно,

опитвам новост - дясно-ляво, но получава се ужасно!

Дотук със мойта нестандартност! Умее ли го някой - моля!

Да сменям хей така посоките? Не искам, а и нямам воля.

За писането става дума, но май за мен е характерно -

не мога някак във живота си на бялото да кажа черно.

Когато лявото е ляво, а дясното си бъде дясно,

тогава има правила и зная, че не е опасно.

Но щом от кривото разбиране на думичката свобода

за никой няма бариери и всеки през просото гази -

тежко на всички ни в България, и нека Господ да ни пази!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Учудена съм , изумена и много впечатлена.
    Различен поглед , но реално истински.
    Хубаво е казано.С много обич за свободата.
  • Много нестандартно стихче си сътворила!6+
    Поздравления, много е хубаво!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...