Неволно се усмихвам, а душата ми тъжи.
После, прихвам! Без контрол мисълта кръжи.
Сепвам се и ставам сериозна.
Време е да стана кичозна.
Да облека кичозните дрехи,
Да сложа кичозни очила
и да продавам кичозни надежди.
Това ми е работата. Това.
Но след нея мога да съм си аз.
Да се усмихвам, да плача и да прегръщам,
без да се ръководя от кич.
Мога хората от сърце да разсмивам. ...