22 дек. 2017 г., 12:17

Харесва ми така

700 1 32

Неволно се усмихвам, а душата ми тъжи.

После, прихвам! Без контрол мисълта кръжи.

Сепвам се и ставам сериозна.

Време е да стана кичозна.

Да облека кичозните дрехи,

Да сложа кичозни очила

и да продавам кичозни надежди.

Това ми е работата. Това.

Но след нея мога да съм си аз.

Да се усмихвам, да плача и да прегръщам,

без да се ръководя от кич.

Мога хората от сърце да разсмивам.

Колегите какво мислят за мен

не ме интересува хич.

Ако искат с пръст да ме сочат!

Ако искат, да ме одумват безспир!

Извън работа живи хора с мене крачат!

От кича си правим сеир!

Харесва ми да съм безконтролна.

Хем плачеща, хем усмихната да крача.

Харесва ми така, да си скитам в здрача!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...