22.12.2017 г., 12:17

Харесва ми така

698 1 32

Неволно се усмихвам, а душата ми тъжи.

После, прихвам! Без контрол мисълта кръжи.

Сепвам се и ставам сериозна.

Време е да стана кичозна.

Да облека кичозните дрехи,

Да сложа кичозни очила

и да продавам кичозни надежди.

Това ми е работата. Това.

Но след нея мога да съм си аз.

Да се усмихвам, да плача и да прегръщам,

без да се ръководя от кич.

Мога хората от сърце да разсмивам.

Колегите какво мислят за мен

не ме интересува хич.

Ако искат с пръст да ме сочат!

Ако искат, да ме одумват безспир!

Извън работа живи хора с мене крачат!

От кича си правим сеир!

Харесва ми да съм безконтролна.

Хем плачеща, хем усмихната да крача.

Харесва ми така, да си скитам в здрача!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...