4 jun 2020, 1:59

Харесваш ли живота предвидим

  Poesía » Civil
948 0 0

 

Харесваш ли живота предвидим?

Мъждукайки в самотно отчаяние,

откри ли шапката си невидимка

и път към своето призвание?

 

Ще повториш ли живота свой,

узнавайки кога ти ще умреш?

Към кое се върнал би отново,

ако някога и часа си разбереш?

 

Ще тичате ли по тревата боси

и ще ви гали ли с любимата дъждът?

Бог и дявол ще те питат ли: - С кого си?

Но пак отвръщаш: - Със заселият с мир света!

 

Удобно ли е да живуркаш в клетка

без интерес към всичко покрай теб,

затрупал битието си със сметки

как да отложиш срещата с Ереб?

 

Защо да не оставиш под Денеб

деца, дървета и да опишеш в книга,

но не купчини човешка смет,

размислите, до които си достигнал?

 

А пред листа ще продължава да боли

за несрещнатото в живота кратък.

Ти ориста си не успя да промениш,

макар изпита всичко без остатък...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...