Харесваш ли живота предвидим?
Мъждукайки в самотно отчаяние,
откри ли шапката си невидимка
и път към своето призвание?
Ще повториш ли живота свой,
узнавайки кога ти ще умреш?
Към кое се върнал би отново,
ако някога и часа си разбереш?
Ще тичате ли по тревата боси
и ще ви гали ли с любимата дъждът?
Бог и дявол ще те питат ли: - С кого си?
Но пак отвръщаш: - Със заселият с мир света!
Удобно ли е да живуркаш в клетка
без интерес към всичко покрай теб,
затрупал битието си със сметки
как да отложиш срещата с Ереб?
Защо да не оставиш под Денеб
деца, дървета и да опишеш в книга,
но не купчини човешка смет,
размислите, до които си достигнал?
А пред листа ще продължава да боли
за несрещнатото в живота кратък.
Ти ориста си не успя да промениш,
макар изпита всичко без остатък...
© Вили Тодоров Всички права запазени