Jun 4, 2020, 1:59 AM

Харесваш ли живота предвидим

  Poetry » Civic
942 0 0

 

Харесваш ли живота предвидим?

Мъждукайки в самотно отчаяние,

откри ли шапката си невидимка

и път към своето призвание?

 

Ще повториш ли живота свой,

узнавайки кога ти ще умреш?

Към кое се върнал би отново,

ако някога и часа си разбереш?

 

Ще тичате ли по тревата боси

и ще ви гали ли с любимата дъждът?

Бог и дявол ще те питат ли: - С кого си?

Но пак отвръщаш: - Със заселият с мир света!

 

Удобно ли е да живуркаш в клетка

без интерес към всичко покрай теб,

затрупал битието си със сметки

как да отложиш срещата с Ереб?

 

Защо да не оставиш под Денеб

деца, дървета и да опишеш в книга,

но не купчини човешка смет,

размислите, до които си достигнал?

 

А пред листа ще продължава да боли

за несрещнатото в живота кратък.

Ти ориста си не успя да промениш,

макар изпита всичко без остатък...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...