koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
18 dic 2014, 18:10

Харикири 

  Poesía » De amor
377 0 6

И сам ще си наточа ножа

да го забия в мойта кожа.

Да си разпоря аз търбуха,

във миг смъртта да ме издуха.

 

Щом ти към мене нямаш милост

и ме поставяш във немилост.

Към мен обръщаш ти гърба си,

а аз оставам на ръба си

 

от чувствата събрани в мене,

което смисъла променя

на досегашната ни връзка.

Сърцето в мъката се пръска,

 

кръвта във него се бунтува...

И мойта мисъл все пътува

към оня край на битието,

където свършва житието.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??