И сам ще си наточа ножа
да го забия в мойта кожа.
Да си разпоря аз търбуха,
във миг смъртта да ме издуха.
Щом ти към мене нямаш милост
и ме поставяш във немилост.
Към мен обръщаш ти гърба си,
а аз оставам на ръба си
от чувствата събрани в мене,
което смисъла променя
на досегашната ни връзка.
Сърцето в мъката се пръска,
кръвта във него се бунтува...
И мойта мисъл все пътува
към оня край на битието,
където свършва житието.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Остави го битието, заложи на питието,
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
