Dec 18, 2014, 6:10 PM

Харикири 

  Poetry » Love
375 0 6

И сам ще си наточа ножа

да го забия в мойта кожа.

Да си разпоря аз търбуха,

във миг смъртта да ме издуха.

 

Щом ти към мене нямаш милост

и ме поставяш във немилост.

Към мен обръщаш ти гърба си,

а аз оставам на ръба си

 

от чувствата събрани в мене,

което смисъла променя

на досегашната ни връзка.

Сърцето в мъката се пръска,

 

кръвта във него се бунтува...

И мойта мисъл все пътува

към оня край на битието,

където свършва житието.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??