Харикири
И сам ще си наточа ножа
да го забия в мойта кожа.
Да си разпоря аз търбуха,
във миг смъртта да ме издуха.
Щом ти към мене нямаш милост
и ме поставяш във немилост.
Към мен обръщаш ти гърба си,
а аз оставам на ръба си
от чувствата събрани в мене,
което смисъла променя
на досегашната ни връзка.
Сърцето в мъката се пръска,
кръвта във него се бунтува...
И мойта мисъл все пътува
към оня край на битието,
където свършва житието.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
