koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
18.12.2014 г., 18:10 ч.

Харикири 

  Поезия » Любовна
376 0 6

И сам ще си наточа ножа

да го забия в мойта кожа.

Да си разпоря аз търбуха,

във миг смъртта да ме издуха.

 

Щом ти към мене нямаш милост

и ме поставяш във немилост.

Към мен обръщаш ти гърба си,

а аз оставам на ръба си

 

от чувствата събрани в мене,

което смисъла променя

на досегашната ни връзка.

Сърцето в мъката се пръска,

 

кръвта във него се бунтува...

И мойта мисъл все пътува

към оня край на битието,

където свършва житието.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??