3 may 2019, 16:54  

Харизана

  Poesía » Otra
637 8 9

Накичиха я с хиляди дрънкулки,
и разноцветни, пърхащи пера.
И заживя - живот на пресекулки,
излъга, че е мила и добра.

 

Не се продаде, просто се хариза,
да оцелее. Господ знае как.
Переше нощем бялата си риза.
До скъсване, до кръв. И пак, и пак...

 

Съблякла и последната си дреха,
раздала всичко свое, до петак,
тя не е ласка, пристан и утеха,
сама и гола, Истина е пак.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасна персонификация на Истината. Да, тя е точно такава. Много оригинални рими. Харесват ми!
  • Благодаря, Яна! Дани!Неподражаем си! Радвам се, че те въдъхнових, Красе! Мяу, мяу и накрая - Баууу! Нали, Кате? Пепи, Марианче, Кате, благодаря ви! Добре, сенсей. Да го кажем така: Опитали са се да я маскират ...Не става! Аз ти благодаря, Лия!
  • "...Съблякла и последната си дреха,
    раздала всичко свое, до петак,
    тя не е ласка, пристан и утеха,
    сама и гола, Истина е пак."
    Така е, няма тя да се превърне на принцеса,
    нито пък за най-чистата монета ще я взима всеки.
    И смачканата риза от мръсотия, наслоения
    помогнеш ли на Истината,
    да изпере и някак да изглади визията си
    за луд неверник, шут и забавление
    ще вземат те, а за доброто ти
    ще хвърлят сдъвкани бонбони,
    приличащи на черно и фалшиво злато,
    изкопано то тяхното душевно блато.
    Както винаги Наде! Думите ти са силни, тежки и падащи като късове камъни в душата. Благодаря!
  • Хубаво...
    Истината не се харизва. Трябва сам да я достигнеш. Харизаната истина е като харизан кон, зъбите не се гледат. И най-често отива за салам. Конят и истината...
  • !!!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...