Накичиха я с хиляди дрънкулки,
и разноцветни, пърхащи пера.
И заживя - живот на пресекулки,
излъга, че е мила и добра.
Не се продаде, просто се хариза,
да оцелее. Господ знае как.
Переше нощем бялата си риза.
До скъсване, до кръв. И пак, и пак...
Съблякла и последната си дреха,
раздала всичко свое, до петак,
тя не е ласка, пристан и утеха,
сама и гола, Истина е пак.