3 мая 2019 г., 16:54  

Харизана

629 8 9

Накичиха я с хиляди дрънкулки,
и разноцветни, пърхащи пера.
И заживя - живот на пресекулки,
излъга, че е мила и добра.

 

Не се продаде, просто се хариза,
да оцелее. Господ знае как.
Переше нощем бялата си риза.
До скъсване, до кръв. И пак, и пак...

 

Съблякла и последната си дреха,
раздала всичко свое, до петак,
тя не е ласка, пристан и утеха,
сама и гола, Истина е пак.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасна персонификация на Истината. Да, тя е точно такава. Много оригинални рими. Харесват ми!
  • Благодаря, Яна! Дани!Неподражаем си! Радвам се, че те въдъхнових, Красе! Мяу, мяу и накрая - Баууу! Нали, Кате? Пепи, Марианче, Кате, благодаря ви! Добре, сенсей. Да го кажем така: Опитали са се да я маскират ...Не става! Аз ти благодаря, Лия!
  • "...Съблякла и последната си дреха,
    раздала всичко свое, до петак,
    тя не е ласка, пристан и утеха,
    сама и гола, Истина е пак."
    Така е, няма тя да се превърне на принцеса,
    нито пък за най-чистата монета ще я взима всеки.
    И смачканата риза от мръсотия, наслоения
    помогнеш ли на Истината,
    да изпере и някак да изглади визията си
    за луд неверник, шут и забавление
    ще вземат те, а за доброто ти
    ще хвърлят сдъвкани бонбони,
    приличащи на черно и фалшиво злато,
    изкопано то тяхното душевно блато.
    Както винаги Наде! Думите ти са силни, тежки и падащи като късове камъни в душата. Благодаря!
  • Хубаво...
    Истината не се харизва. Трябва сам да я достигнеш. Харизаната истина е като харизан кон, зъбите не се гледат. И най-често отива за салам. Конят и истината...
  • !!!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...