Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18104
3.05.2019 г., 16:54 ч.  

Харизана 

  Поезия » Друга
360 8 10

Накичиха я с хиляди дрънкулки,
и разноцветни, пърхащи пера.
И заживя - живот на пресекулки,
излъга, че е мила и добра.

 

Не се продаде, просто се хариза,
да оцелее. Господ знае как.
Переше нощем бялата си риза.
До скъсване, до кръв. И пак, и пак...

 

Съблякла и последната си дреха,
раздала всичко свое, до петак,
тя не е ласка, пристан и утеха,
сама и гола, Истина е пак.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасна персонификация на Истината. Да, тя е точно такава. Много оригинални рими. Харесват ми!
  • Благодаря, Яна! Дани!Неподражаем си! Радвам се, че те въдъхнових, Красе! Мяу, мяу и накрая - Баууу! Нали, Кате? Пепи, Марианче, Кате, благодаря ви! Добре, сенсей. Да го кажем така: Опитали са се да я маскират ...Не става! Аз ти благодаря, Лия!
  • "...Съблякла и последната си дреха,
    раздала всичко свое, до петак,
    тя не е ласка, пристан и утеха,
    сама и гола, Истина е пак."
    Така е, няма тя да се превърне на принцеса,
    нито пък за най-чистата монета ще я взима всеки.
    И смачканата риза от мръсотия, наслоения
    помогнеш ли на Истината,
    да изпере и някак да изглади визията си
    за луд неверник, шут и забавление
    ще вземат те, а за доброто ти
    ще хвърлят сдъвкани бонбони,
    приличащи на черно и фалшиво злато,
    изкопано то тяхното душевно блато.
    Както винаги Наде! Думите ти са силни, тежки и падащи като късове камъни в душата. Благодаря!
  • Хубаво...
    Истината не се харизва. Трябва сам да я достигнеш. Харизаната истина е като харизан кон, зъбите не се гледат. И най-често отива за салам. Конят и истината...
  • !!!!!
  • Поздравления за силния стих, Наде!
    И да знаеш, че те чета и поезията ти ме докосва!
  • Финалът направо ме шокира.
  • Трепери истината гола,
    хариза си последна риза...
    Осъждана от произвола
    на тишината дето я прониза...
  • И аз съм се харизал мълчаливо.
    Все някога човек му се пристава.
    Различно е да ти изпират ризите.
    И ръбче да си имаш по ръкава.

    Тъй хубаво е, честно да призная.
    В живота няма само битовизъм,
    на всичкото отгоре, най-накрая -
    и обич да показвам, ненаписана.

    Така не се живее сто години.
    Харизания кон е болна стока.
    За туй ще се отвържа от синджира,
    и хващам неизвестните посоки...
  • Силно! Боли, нагарча... Поздрави!
Предложения
: ??:??