Hай-звездната пътека

И свикнах вече – дъжд и кал, листа.

Бесъница съм. Нощ е пълнолунна.

И вятъра, и мрака ще целуна,

като звезда в мъглата ще блестя.

Сърцето с лудо вино ще опия,

то трезво и не е за този свят.

Цигулката с добрата си магия

щурците ще събуди – да не спят,

в душата ми... Ела, луна, води я,

на мъничка планета. Де е тя?

В най-светлото местенце на Всемира,

убежище там лятото намира,

към нея всяка нощ и аз летя.

Под клепките, що тиха нежност свежда,

сълза – отблясък от несбъднат стих,

а под нозете – трънена надежда,

до теб любов (от себе си те скрих)

най-звездната пътека да отвежда...

https://youtu.be/pRfmrE0ToTo?si=ClSFatQywlULh3xR