Dec 16, 2025, 8:28 PM  

Hай-звездната пътека

  Poetry
63 0 0

И свикнах вече – дъжд и кал, листа.

Бесъница съм. Нощ е пълнолунна.

И вятъра, и мрака ще целуна,

като звезда в мъглата ще блестя.

Сърцето с лудо вино ще опия,

то трезво и не е за този свят.

Цигулката с добрата си магия

щурците ще събуди – да не спят,

в душата ми... Ела, луна, води я,

 

на мъничка планета. Де е тя?

В най-светлото местенце на Всемира,

убежище там лятото намира,

към нея всяка нощ и аз летя.

Под клепките, що тиха нежност свежда,

сълза – отблясък от несбъднат стих,

а под нозете – трънена надежда,

до теб любов (от себе си те скрих)

най-звездната пътека да отвежда...

 

https://youtu.be/pRfmrE0ToTo?si=ClSFatQywlULh3xR

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...