Hай-звездната пътека
И свикнах вече – дъжд и кал, листа.
Бесъница съм. Нощ е пълнолунна.
И вятъра, и мрака ще целуна,
като звезда в мъглата ще блестя.
Сърцето с лудо вино ще опия,
то трезво и не е за този свят.
Цигулката с добрата си магия
щурците ще събуди – да не спят,
в душата ми... Ела, луна, води я,
на мъничка планета. Де е тя?
В най-светлото местенце на Всемира,
убежище там лятото намира,
към нея всяка нощ и аз летя.
Под клепките, що тиха нежност свежда,
сълза – отблясък от несбъднат стих,
а под нозете – трънена надежда,
до теб любов (от себе си те скрих)
най-звездната пътека да отвежда...
https://youtu.be/pRfmrE0ToTo?si=ClSFatQywlULh3xR
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ