3 jun 2007, 16:36  

Хазарт 

  Poesía
623 0 4

                              14.01.1990г.
 

Животът, е хазарт...

И аз, играя.

   

И ти играеш.

Пък и той.

И те.

   

Хазартът,

е подобен на пазара -

отиваш си

със празно портмоне.

 

Когато нещо, да живееш не достига,

не е достатъчно да бъдеш млад.

   

Животът, не е романтична книга -

най-често го целуваме, отзад.

 

Законите, създавал е човекът.

   

Но, кой човек съдбите е решил

със десет реда вписани на книга?


И где е този, който е сгрешил?

 

Не е ли подло,

да се раждат грешници

с решени преди тях съдби,

от някого със власт облечен,

която се измерва и в пари?

 

Не е ли подло,

да ни слага вето

на стоките,

живота по пазара?

   

Не е ли подло,

да разчиташ "пито-взето",

дорде си жив,

единствено

на зара?

 

А зарът,

е хазарт...


И аз играя.

   

И ти играеш,

този стар комар.

   

Но,

питам се и до сега -

не зная,

защо ли всичко намирисва

на пазар?


© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Животът е война.
    Войната е хазард.
    Ти партизанина воюваш с тях.
    Накрая ти забиват мутрите в г*за билярд.
    Защо Jesus си сляп?
    -"Такъв е пътя на гладиатора млад!"
    28.02.2013
  • Поздрави от една комарджийка
  • И там намирисва... И то много яко...
    Поздрав!!!
  • !!!
    Да...подло е, но трябва да играем!
    Такива са правилата на живота!
Propuestas
: ??:??