3.06.2007 г., 16:36  

Хазарт

817 0 4

                              14.01.1990г.
 

Животът, е хазарт...

И аз, играя.

   

И ти играеш.

Пък и той.

И те.

   

Хазартът,

е подобен на пазара -

отиваш си

със празно портмоне.

 

Когато нещо, да живееш не достига,

не е достатъчно да бъдеш млад.

   

Животът, не е романтична книга -

най-често го целуваме, отзад.

 

Законите, създавал е човекът.

   

Но, кой човек съдбите е решил

със десет реда вписани на книга?


И где е този, който е сгрешил?

 

Не е ли подло,

да се раждат грешници

с решени преди тях съдби,

от някого със власт облечен,

която се измерва и в пари?

 

Не е ли подло,

да ни слага вето

на стоките,

живота по пазара?

   

Не е ли подло,

да разчиташ "пито-взето",

дорде си жив,

единствено

на зара?

 

А зарът,

е хазарт...


И аз играя.

   

И ти играеш,

този стар комар.

   

Но,

питам се и до сега -

не зная,

защо ли всичко намирисва

на пазар?


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Животът е война.
    Войната е хазард.
    Ти партизанина воюваш с тях.
    Накрая ти забиват мутрите в г*за билярд.
    Защо Jesus си сляп?
    -"Такъв е пътя на гладиатора млад!"
    28.02.2013
  • Поздрави от една комарджийка
  • И там намирисва... И то много яко...
    Поздрав!!!
  • !!!
    Да...подло е, но трябва да играем!
    Такива са правилата на живота!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...