16 feb 2022, 17:50  

Hебета – от плашило обещани 

  Poesía » Otra
152 4 6

То зъзнеше замръзнало почти,
перцата му в едно от скрежа слети,
защото слънце, птици и мечти
бленуват само лудите поети.

 

В очите му небето посивя,
и вятър го обсипа със закани.
Угасващ поглед, ширнали нивя
и нито зрънце, за да се нахрани.

 

Стои плашило дървено и зло,
обръгнало  на ветрища и суши,
в провисналото старо облекло
с последни сили птичето се сгуши.

 

Под дрипавата риза лятос май,
натъпка слама старият стопанин,
и шепичка зрънца, и птичи рай,
небета – от плашило обещани.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??