Hебета – от плашило обещани
То зъзнеше замръзнало почти,
перцата му в едно от скрежа слети,
защото слънце, птици и мечти
бленуват само лудите поети.
В очите му небето посивя,
и вятър го обсипа със закани.
Угасващ поглед, ширнали нивя
и нито зрънце, за да се нахрани.
Стои плашило дървено и зло,
обръгнало на ветрища и суши,
в провисналото старо облекло
с последни сили птичето се сгуши.
Под дрипавата риза лятос май,
натъпка слама старият стопанин,
и шепичка зрънца, и птичи рай,
небета – от плашило обещани.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
