12 mar 2021, 7:41

Хей, Били!

  Poesía
781 1 1

Хей, Били, усмихни се!

Този рубинен залез е наш.

И луната скоро като едър бисер

ще се огледа в мокрия паваж.

 

И тази нощ ще бъде наша

в старата кръчма, тъй жалка наглед.

Аз вдигам стъклената чаша

с кехлибареното уиски с лед.

 

Издухваш струя сивкав дим,

засмукваш нов от същата цигара.

А там в дъното силует недоловим

дрънва познати акорди на китара.

 

И тази песен е също за нас,

и ритмите й са ни тъй близки –

струните звънят с метален глас.

Хайде, налей още малко уиски!

 

Да пием, Били, вдигам тост:

За теб, за мен и за нощта,

когато като неканен гост

ти с гръм в живота ми влетя.

 

Ние сме скитници бездомни,

пребродили земи безброй,

и никой свойто минало не помни,

и никой не знае ни миг покой.

 

Утре щом сапфирената зора изгрее,

всеки пак своя път ще поеме.

И да се надява не ще посмее,

че за нова среща ще дойде време.

 

Но, Били, утре е далече.

Виж, навън е нощ от тюркоаз.

Сребърна луна е изгряла вече

и в твоите прегръдки потъвам аз...

 

04.06.1997 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Като фен на каубойската мода , четейки веднага щурата ми компонента затананика едно щуро кънтри! В петъчната вечер ..може и без уиски за да се насладим на едно наистина добре прекарано време! Благодаря!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....