12.03.2021 г., 7:41

Хей, Били!

778 1 1

Хей, Били, усмихни се!

Този рубинен залез е наш.

И луната скоро като едър бисер

ще се огледа в мокрия паваж.

 

И тази нощ ще бъде наша

в старата кръчма, тъй жалка наглед.

Аз вдигам стъклената чаша

с кехлибареното уиски с лед.

 

Издухваш струя сивкав дим,

засмукваш нов от същата цигара.

А там в дъното силует недоловим

дрънва познати акорди на китара.

 

И тази песен е също за нас,

и ритмите й са ни тъй близки –

струните звънят с метален глас.

Хайде, налей още малко уиски!

 

Да пием, Били, вдигам тост:

За теб, за мен и за нощта,

когато като неканен гост

ти с гръм в живота ми влетя.

 

Ние сме скитници бездомни,

пребродили земи безброй,

и никой свойто минало не помни,

и никой не знае ни миг покой.

 

Утре щом сапфирената зора изгрее,

всеки пак своя път ще поеме.

И да се надява не ще посмее,

че за нова среща ще дойде време.

 

Но, Били, утре е далече.

Виж, навън е нощ от тюркоаз.

Сребърна луна е изгряла вече

и в твоите прегръдки потъвам аз...

 

04.06.1997 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Като фен на каубойската мода , четейки веднага щурата ми компонента затананика едно щуро кънтри! В петъчната вечер ..може и без уиски за да се насладим на едно наистина добре прекарано време! Благодаря!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...