Тишина. Морето, отмаляло
след среднощна дива сприя, сладко спи.
То със бясна сила е ломяло
на брега самотен черните скали.
Хей така почива си душата
от житейските несгоди и беди,
ведро щом усмихне се съдбата
и наново картите си подреди.
С плясъка приспивен на вълните,
във водите между стръмни брегове,
глухо отшумяват във мъглите
непонятните далечни гласове. ...